Евровизия меня не интересует. Все-таки неплохо наша цыганочка спела! Почему ее не включили в десятку?

Много отдавна изпълнявах ролята на клоун, който се бори със студа, виелицата и зимата, за да дойде пролетта и всички да са щастливи...


Понякога клоуните са тъжни. Но това е, мисля аз, когато им идват на ум нови смешки и бели. Личи си по очите им.

Ей тук на можем да си пишем колкото искаме! Защо не!
Острови за двама, площадче във времето, и гара за българи и българисти също, които да изчетат някоя и друга българска дума.

Па и аз да пописнювам на руски, колко рядко тук изобщо пиша!

НАПОСЛЕДЪК, признавам си - в мен се ражда една
мисъл, малко себична:
от разрухата в нашата злополучна страна
полза май имам лична.
Какво стана с живота ни! Не ми се говори!
Хитреци, за които вечно няма затвори,
порнографии, подкупи, заплатени убийства,
инсталации, клоуни, идиотски шеги и с това,
дето най ти е мило, дето най ти е скъпо,
словоблудстване тъпо
със велики понятия и прекрасни идеи,
клевети за герои и венци за злодеи,
а не само у нас - по петте континента
се върти тази грозна, отвратителна лента...
И от всичко това, от туй време на злоби
е, уви, мойта полза и тя в туй е, че май,
ако друг бе животът ни, то по-трудно било би,
отколкото днес е, да му кажеш: - Гуд бай




Картината

На Андрей Даниел

Не съм крайно запален събирач на картини,
но от доста години
във дома ми, на бялата - доста мръсна - стена
висеше една,
която ми беше ужасно любима.
Не ми беше ясно какво в нея има,
но бе някак особена: в проста рамка от чам,
но лакирана в черно и със злато тук-там,
на шега състарена, за да мисли човек,
че е дело на майстор не от нашия век.
Още ясно я виждам: масло, градски пейзаж,
но по нещо се чувства, че градът не е наш,
нещо в него чуждее,
а причината где е,
не е ясно. Пред вас е една жълта фасада,
огряна от заника, чийто късен лъч пада
под кос ъгъл върху й, вече есенно блед.
До вратата облегнат е велосипед,
и двата прозоречни набраздени капака
хвърлят сенки по него. Всичко сякаш че чака
нещо да стане... И то става: в тоз миг:
във дома прозвучал е застрашителен вик
и една грозна котка, обзета от паника
- без да знае, че също е огряна от заника, -
изскача от зимника, а пък той е висок,
и тя уловена е така, както е - в скок...
И чарът на сценката май бе тъкмо в това,
че секунда едва
трае скокът на котките, и художникът, който
не е фотограф, а е свързан със своето
твърде бавно изкуство, би излъгал, че хваща
на платното си котката, докато е хвърчаща....
- Котешки работи! - знам, ще кажете строго,
но картината някога ми харесваше много.
А защо казвам “някога” вместо “сега”,
и защо го разказвам с очевидна тъга?
Но как да го кажа,
като днес за пейзажа
един гвоздей в стената ми напомня, уви!
Подозирам, естествено, кой тип ми го сви,
и един от полицията нещо уж обеща,
но те са затрупани с толкоз други неща,
че аз тука нарочно го описах в детайли,
все пак - човек знае ли -
може някой читател да го срещне случайно
и да вдигне слушалката... Бих се радвал безкрайно,
ако пипнат го тоя мръсен тип, мародер,
крадец, който сигурно си няма хабер
от стил, композиция!... Така мисля си, но
защо взел е - се питам - това старо платно,
а не новото видео? А какво, ако е
от тези немного, дето чувстват, кое
е високо изкуство, и кое - фабрикат,
и какво, ако нейде тоз незнаен твой брат,
очарован, решил е за таз твоя картина, че
ще я има за себе си, така или иначе!
Но недейте си казва, че с тез думи излизам
във защита на ширещия се у нас арт-бандитизъм.
Нищо подобно! Ако само го хвана
този влюбен в изкуството и открия тавана,
в който най-вероятно е укривал картината,
ще съдействам да си излежи карантината,
но си фантазирам, че да бях по-добър,
може би бих му казал (на излизане): - Сър,
вий за мен сте бандит,
но не съм ви сърдит,
защото - след станалото между нас - имам чувството,
че ни свързва пожизнено любовта към изкуството,
и затуй ви предлагам да отскочим до вкъщи
и, макар че възможно е някой там да се смръщи,
да заключим с вас мир
на капка коняк,
или на еликсир
дори малко по-як! -
Да, така бих направил
и бих го оставил,
щом поиска, да идва у дома, да си гледа
жълтата къща със велосипеда
и скока на котката, все така паникосана
във лъчите на заника, позлатили й косъма.


В лош миг

Последни мои стихове, уви,
сега чета ви и си търкам темето,
припомнил си, увлечен от какви
неясни сили, раждах ви навремето.
Днес умни сте и с по-изящен звук,
и по-богати сте на многозначие,
но нещо липсва ви и всуе тук
ви търся оправдание в това, че е
постъпка честна - както до сега
бележехте на пътя ми зигзазите -
за туй, как слиза моята дъга,
свидетелства без милост да опазите.
И, ето, че ви раждам пак и пак
на дара си с последните остатъци,
и ще изчезна май като глупак,
докрай останал роб на суетата си.
Дано се лъжа и дано тук-там
във вас проблесне искрата от някога,
когато сили, непонятни нам,
към листа и писалката ме влякоха!...

“Той”

Той прелиства си книгите с бледи, сухи ръце
и ужасно горчи му, но тайно.
(И това, че разказва го тука в 3-то лице,
също тъй не е никак случайно:)
Това как е написал!...Това как е можал!...
И туй модно навремето слово!...
Ала връщане няма, и така му е жал,
че не може да почне отново!
А защо тъй е почнал - хайде де, обясни! -
като инак да стигне могъл би
до по-други, не стигани досега висини.
по до днес не изкачвани стълби...

Лична молба

Загледан на ТВ-то във екрана,
към теб вълна от нежност ме обхвана
и питам те сега, Родино моя:
- К'во стана, мила, та си още в тоя
ужасен кръг, от който път не води,
к'во стана, че сред другите народи
ти най закъса, и кога най-сетне
ще се оправиш и над теб ще светне,
след толкоз мъки, слънцето, Родино!
Да, туй съм ти го казвал и преди, но
сега съм остарял и в мен, старика,
- Побързай, миличка! - със страх ти вика.
Когато дойде за раздяла време,
възможно е друг страх да ме обземе,
но днеска, щом в екрана те погледна,
- Оправяй се, - ти казвам, - моя бедна!
Не много да живея ми остава,
не ща да се простя със теб, такава!


За Вапцаров

Какво пишат поетите, щом почувстват се стари,
ако не мемоари?
А и често ме питат, дали сме се знаели,
отговарям, че имал съм не само една, или
две, а много възможности, в онова кафене
“Средец”,зад Народния, но повече - не.
Не сме се познавали
и сме се разминавали,
но когато случайно все пак един ден
(и не само случайно, но и предубеден!)
прелистих му книжката, тази с двата комина,
още с първите стихове през ума ми премина
като искра предчувствието: бях усетил - наистина! -
колко беше тя честна, безизкуствена, искрена,
и как - освен дарбата - в нея имаше нещо
убедено, горещо,
макар и написано със познатите думи.
И от туй, че за вярата ни бронебойни куршуми
няма открити, няма открити,
бледнееха бузите ми, и, подобно магнити,
тези думи влечаха ме, и сред тях бе и словото -
не сектантското, новото,
сякаш важащо за мен лично: - Нима
само хлябът ги сбира?... -
После дойде и подвигът:. “Огън!”. Залп. И тъма.
И заглъхващо “Той не умира...”
Днес отдавна ги няма и той ужким на почит е,
ала всяка година, при все “новите прочити”
е ту премълчаван,
ту изопачаван,
но понеже стрелбата по такава мишена
се оказва със трудност, уви, повишена,
и сега стиховете му, навъсени, къси,
надживели века си,
ни изгарят със вярата си,
не разстреляни, млади...
И мемоарите се
превръщат в балади:
и днес, дето кръвта му бе тогава пролята,
свети в мрака чудесният “Музей на земята”,
събрал в своите
зали
цял безброй от
кристали,
като него родени от таз наша земя,
и аз снощи усетих, че нощта занемя,
чула дребни кристалчета и двуметрови друзи, как
свирят същата музика,
която шестимата чувах долу да пеят,
а да пееш в смъртта си, е прекрасно, нали?,
и сякаш че техен мавзолей бе музеят,
светещ в мрака на дните ни, грозни, подли и зли!


Баренбойм и Венгеров в Кьолн

И оркестър, и публика аплодират на крак
и ги викат на няколко биса вън от програмата,
и - слушател далечен - аз представям си как,
със букети отрупани, след поклоните двамата,
докато на възторзите не е е стихнал звукът
и на висшите чувства още траен е трепета,
зад кулисите скриват се, за да си навлекат
бухенвалдските дрипи и треблинските кепета.

Самое длинное "хоро", вокруг собора...

Католический собор


Синагога, на третьем месте по величине в Европе...


Мечеть Баня Баши, одна из 100 лучших в мире...

Зять - голландец, летом живут с сестрой на даче в деревне недалеко от Софии.

Вот и осень на дворе! Прекрасно! Люблю, ощущаю всем существом.

Лето! Отдыхаю на даче сестры1 недалеко от Софии..... Прелесть!

Аз май пиша два-гри пъти годишно тука....

Но чета приятелите си. Я вас читаю, друзья. Просто занят. Буду писать....

Мисля си за един страничен аспект на заетостта на учителя - колко пари дава държавата, за да може той достойно и наистина да работи осем часа, колкото пише в Кодекса на труда? В условията на преобладаващо двусменно обучение?

Трябва му помещение, бюро, компютър със съответната периферия, библиотека, офис мебели и много още. За да може да посрещне спокойно един ученик и да го консултира, за да разговаря с родители и пр., да преглежда работи и да подготвя уроци. Всичко това неясно и въобще не споменавано от министерството, оставено някъде "навън" в къщи или не знам къде.

Бях да ми поправят лаптопа. При тези компютърни хора цари атмосфера на удържан хаос. И работят здравата. Един симпатяга си работеше на своя компютър и едновременно вкарваше необходимия софтуер в моя. Това отне половин час и през цялото време момчето разговаряше на глас с двата компютъра... Кореше ги и ги хвалеше, подиграваше им се и им се ядосваше... Те му примигваха с убогите си прозорчета и той иронично коментираше безпомощните им реакции.

На две крачки от фирмата работи племенникът ми - продават лъскави мотори, минах да го видя и там пък едно момче бавно обикаляше някакъв японски свръхмощен шедьовър, докосваше частите и галеше различните приспособления, сякаш това беше любима жена. Възседна го, той реагира с подлудяващ рев и готовност да полети...

Дали няма да е последна така и там?

Утре ще има стачка, но не и в нашето училище.

С какви и с колко пари ще помагат синдикатите на стачниците? Това някъде обявена ли е? Знае ли се?

Дано поне този път ме отминат приключенията от предишния път!

Бездруго тия изпити се превърнаха в нещо по-сложно от постъпване в ЦРУ, МИ-5, КГБ, Мосад и други отговорни структури.... Каква глупост! Какви напразни надежди у родителите, че ще попаднат в еди-кое си училище и вече нататък животът е подреден и пр...

Водни знаци по листовете, книжки с тестове в три цвята, трескави въпроси на журналисти, обезумели майки, сигурни, че ще бъдат излъгани, измамени, прекарани - и други ще влязат на мястото на тяхното дете!!! Борят се трима души за две места... колко мошеничества трябва да се направят из цяла София, че всички очаквани измами да се случат?

Нейсе, запуши я.

Почему на фотографиях большинство девушек голову резко в бок наклоняют? Это какой-то спец эффект? Каково воздействие, кроме того, что, разглядывая, вывих шеи можно получить?

Точно так же поступает и мэр моего города, г-н Бойко Борисов.

Антропологичните данни на ранните българи от предхристиянските погребения в Североизточна България и Добруджа са точно такива - европеиди от памиро-фергански тип, твърде високи на ръст спрямо тогавашното европейско население, включително и тогавашните славяни.

Простите все меня. Простите всем. И я всех прощаю.

Грозные болгарские "кукери" избавят всех от зла.

Вот рецепт бозы:

вода - 5 л.
мука - 2 ст.
сахар - 2 ст.
закваска - 1 ст. бозы или 1-2 ст. ложки муки, 1 ст. л. холодной воды, 1 ст. л. сахара. Или: 6-7 ломтиков черного хлеба, или - 6-7 ст. л. опарного хлебного теста.

Приготовление

Изжарить муку до бледнорозового цвета - важно, чтобы не подгорела - постоянно помешивая. Растворить в небольшом количестве воды. Кашу положить в кастрюлю с водой. Когда смесь закипить, добавить сахар и опять довести до кипения, постоянно помешивая. Потом охладить и добавить бозу или закваску. Держать кастрюлю в теплом месте 2-3 дня, чтобы смесь ферментировала. Потом разлить по бутылкам и держать в холодильнике.

Некоторые любят ее сладкой, другие - более кислой...

Закваска: Изжаренную муку размить в воду, добавить сахар, ферментирует 2-3 дня. Ее надо время от времени размешивать.

Твердят, что боза лечит 10 болезней... Ее дают матерям, чтобы у них было больше молока для грудных детей. Отсюда и миф, что она способна увеличить грудь...

В бозе уникальные молочно-кислые батерии, полезные для желудка и кишечного тракта.

Слово "боза" - персийского происхождения, и означает "просо". Бозу из проса делать труднее. Распространена в Турции, Болгарии, Македонии, Румынии, Албании...

"Открыли" бозу 8-9000 лет назад в Месопотамии.

Боза - хит Османской империи. В 16 веке султан Селим ІІ бозу запретил, потому что узнал, что верноподанные начали добавлят в ней опий...

Но успешно дожила до наших дней. У нас ее пьют вместе с мучными изделиями к завтраку - с "баницой", с "тутмаником", с пирожками, с пончиками, с булочками и пр.

Конечно, господа, это не так... Некогда рекомендовали бабушки бозу матерям, чтобы больше молока у них было....

По утрам мы завтракаем изделиями из теста, запивая их бозой...

Моя звезда - Нунки

Луна в момент рождения расположена: 0°47'55" Козерог. Ваша звезда: Нунки - Сигма Стрельца, голубой карлик, 2-й звездной величины. Индийское название: Уттарашадха (Uttarashadha). Уттарашадха - манушья, 'земная' звезда, фиксированная и благоприятная по своей природе. Она управляется Солнцем и служит признаком качеств лидера. Ее название переводят как 'всеобщая', что указывает на способность человека, рожденного с ее влиянием, устанавливать отношения между людьми, заботиться о духовном подъеме человечества. Эта звезда характеризуется увлеченностью, поглощенностью чем-либо, глубоким проникновением в какую-либо деятельность или область знания. Такой человек благонравен, имеет много друзей, благодарен и добродушен.

Ваша звезда     © Шаунака

Добро пожаловать, Прикольная_Танюша!